Днес (22.02), от 18ч. е откриването на изложбата Активизъм за справедлив енергиен преход отвъд въглищата Cush.BAR (Дома на киното). С тази публикация, разказваме втората от петте човешки истории, на които е посветена изложбата.
Йон Барбу е международно признат художник от Петрила, въглищен град в Румъния. Чрез изкуството си и с разбиране за ценното наследство от минната инфраструктура, той вдъхва нов живот на град, белязан от затворени мини и изоставен от властите.
Всичко беше сиво. Сиви хълмове, сиви къщи, сива гора. Сиви силуети, разхождащи се напред-назад между тъмните скелети на минните конструкции и тъжните сивкави жилищни сгради. Дори реката беше черна – води, наситени с фин тънък въглищен прах.
И въпреки това хората в долината Жиу в Югозападна Румъния помнят времената, преди 1989 г., когато въглищните мини работеха усилено. Колкото и да беше сива, долината беше много жива.
Повече от 100 000 души работят денонощно, за да подкрепят икономика, основана на въглищата, и те са възнаградени с високи заплати и възхвалявани като герои от комунистическата пропаганда. Във време, когато други в страната страдат от недостиг на храна, миньорите разполагат с всичко, което е възможно. Мините дори имат собствени библиотеки, клубове и кина.
Хората, идващи от други региони, са наети веднага след като слязат от влака, директно на гарата. Повече от 4000 души са наети само от една мина, най-старата в долината: Петрила. Когато мината е закрита, през 2015 г. само 400 човека все още работят в полуразрушените и разпадащи се сгради.
Мнозина напускат района след масовите уволнения между 1997 и 1999 г. Повечето от тях заминават да работят в Западна Европа и започват да изпращат пари обратно на своите роднини в долината. Някои дори се завръщат, за да започнат свой собствен бизнес – предимно магазини и хижи.
Този поток от пари и енергия дава на хората известна надежда, но тя не е достатъчна. Заобиколена от хълмове, девствени гори и с няколко малки, но амбициозни ски курорта в близките планини, долината все повече започва да залага на туризма. Въпреки това трябва да се изправи пред едно голямо предизвикателство: тя е отдалечена от всички гъсто населени райони в страната и не се възприема като достатъчно примамлива, за да привлече хората да отидат там. Така е докато група решителни местни жители не започват да оспорват схващането, че мястото не предлага нищо изключително.
Йон Барбу е роден и живее в Петрила. Сега, през 60-те си години той е признат, продуктивен и международно награден художник, който съчетава рисуване и графично писане, за да произвежда разнообразни творби: от инсталации до стенописи и градско изкуство. В началото на 2000-те, след като разбира за залеза на минната индустрия, той измисля начин да внесе в общността си нов живот: чрез използването на най-доброто си оръжие – изкуството.
„Този град беше културна пустиня“, казва Йон Барбу. „Затова си казах: нека създадем няколко оазиса в тази пустиня. Ако искаме да видим пиеса или да слушаме музика, защо да не ги доведем тук, вместо да отидем в града?“
В началото почти всички виждат Барбу като луд ексцентрик или опасен културен анархист.
През 2006 г., докато румънският град Сибиу се готви да стане Европейска столица на културата, Барбу стартира серия от културни събития в Петрила под марката „Европейската периферия на културата“. Той организира в Петрила вече ежегоден фестивал на изкуствата и музиката, наречен „Лош човек“ – каламбур с името на известен национален фолклорен фестивал „Добър човек“.
Заедно с няколко доброволци, той възстановява паметната къща на И.Д. Сарбу, важен румънски писател, роден в Петрила, който е затворен по време на комунистическия режим. Той превръща пешеходната пътека на главната улица в Петрила в клавиши на пиано и изрисува сивата фасада на жилищна сграда като розов гигантски пощенски плик – препратка към изселването на румънци в Западна Европа (около 4 милиона румънци живеят в чужбина).
Постепенно повече артисти и доброволци започват да споделят визията на Барбу и да му помагат. Местната администрация вече е вбесена и това е само началото. След дълга битка, която започва с първите провокиращи произведения на изкуството на Йон Барбу, служителите на кметството най-накрая започват да споделят визията му.
„Сега просто се нуждаем от тях, за да поискат официално нашата помощ, за да съберем парите за закупуване на централата. Ще положим всичките си усилия за това“, казва Барбу, като вдъхновението му пламти ярко и решително.
©️Greg McNevin
Изложбата „Активизъм за справедлив енергиен преход отвъд въглищата“ пресъздава историите на педиатър от Германия, адвокат от Испания, учителка по литература, общински съветник от Полша и художник от Румъния.
Активисти от различни държави, но с обща мисия. Техните истории се пренасят в България с помощта на 3D принтер. Стилизираните фигури на петимата жители на въглищни региони, които се борят за чиста околна среда и справедлив енергиен преход, можеш да разгледаш до 01.03.2020. Експозицията, създадена за Конференцията за климата в Полша през 2018 г., вече обиколи няколко европейски държави и сега е в София. Тя разказва за трудностите на хората, които живеят във въглищни региони, но и вдъхновява, чрез примера на петимата непримирими активисти.
Очакваме те днес, от 18ч на откриването на изложбата, за да видиш и преживееш и останалите истории!