Зелено възстановяване: как да спасите града си от водата?

Представяме най-добрите идеи на участниците в предизвикателството „Зелено възстановяване“

Предизвикателството „Зелено възстановяване“

Предизвикателството „Зелено възстановяване“ завърши. Неговата амбиция бе да стимулира хора да споделят идеи, които са приложими в различни сфери на човешкия живот и да дават градивно решение за локален или глобален проблем. Търсеха се решения, които да отправят послание за възстановяване от кризата с поглед в бъдещето, в което здравето на хората и планетата са приоритет, а не толкова насочени към предишното „нормално“ състояние на замърсяване, сеч, изчезване на застрашени видове и свръхпроизводство. 

В него се включиха над 35 души, които изпратиха общо 27 идеи. Предложенията преминаха в две фази на журиране, а в резултат бяха избрани 12-те, които получиха най-високи оценки по предварително заложените критерии. Те ще бъдат представени в поредица от публикации.

Ако и ти смяташ, че възстановяването от кризата трябва да се случи разумно, подпиши петиция: https://act.greenpeace.org/page/60646/petition/1

Развитие на градска среда

Извънредното положение, породено от COVID-19, ни накара да се замислим над ежедневието си и да оценим неща, на които не сме обръщали голямо внимание преди кризата. Едно от тях, оказващо значимо влияние върху ежедневието ни, е качеството на градската среда и времето прекарано в нея. Едва когато се оказахме затворени по домовете си, оценихме колко са ценни преживяванията в градското пространство. Както от социална, така и от културна и здравословна гледна точка. Започнахме да уважаваме изключително много споделените моменти в публичното пространство, било то парк, площад или улица. Защото именно тези моменти ни предоставят възможност да се насладим на цяла палитра от емоции, провокирани от динамиката или пък спокойствието на населените места, които обитаваме. 

Градската среда е физическото пространство, което е сцена на сложни социални взаимоотношения. Ето защо всяка намеса в нея трябва да бъде внимателна и да поставя човека в центъра на градското планиране.

Получихме две отличаващи се идеи за подобряване на градската среда с мисъл за хората и околната среда. Любопитното е, че авторите и на двете идеи са от Варна. Там през последните години се случват редица градски инициативи, организирани от активна и сплотена местна общност, състояща се от специалисти с различна експертиза. Преди дни представихме първата идея, която беше насочена към облагородяване на Крайбрежната алея във Варна. Днес представяме втората идея.

Как да спасите града си от водата?

Автор: Дмитрий Галихин

Програмист по професия, Дмитрий Галихин развива блога https://bgurban.com/, чрез който популяризира добри практики за градската среда, пътната безопасност и транспорт. Според него винаги има добри решения за градски намеси, които обаче са познати само на специалисти. Ето защо той смята за справедливо жителите на градовете също да бъдат запознати и да настояват за правилни решения. Защото много често най-очевидните решения се оказват най-неправилните, а правилните остават на заден план, тъй като са непопулярни сред хората. Именно поради горните причини, в следващите редове той ни представя размисли по темата: „Как да спасите града си от водата“.

Днес в България има голям проблем с оттичането на водата. Старите отводнителни канали често са разрушени или запушени и не могат да се справят с натоварването. В новите квартали пък изобщо не правят отводнителни канали. У нас сякаш разчитат на това, че водата все някак си сама ще си намери път да се оттече. В резултат от това, дори и при най-малкия дъжд, градът затъва, пътищата и новите плочки се рушат, навсякъде има мръсотия, заледени участъци и лошо настроение.

Извън града всичко е ясно, там голяма част от валежите се просмукват и абсорбират от почвата. А в града, където всичко е асфалтирано и бетонирано, няма къде да се оттече. Извеждането на водата става с помощта на система от отточни канали и се насочва направо към градската канализация.

И тук възникват няколко проблема:

• Системата на отточната канализация невинаги се справя с количеството вода, особено ако дъждът е силен;
• Традиционните системи струват доста скъпо;
• Водата измива от улиците мръсотия, пясък, листа и друг боклук. Всичко това задръства шахтите и ефективността на системата пада;
• В реките и морето попадат опасни вещества от улиците чрез водосточната система. Това са тежки метали, течности текли от автомобилите (масло, бензин) и всякаква друга мръсотия. Филтрирането на канализационните води е доста скъпо.

От години въпросът с отводняването се решава просто: строят се подземни канализационни колектори. Но през последните десетина години, тенденциите се 

промениха. Възможните решения са няколко, като ще дам за пример две от тях – дъждовни градини и биотресавища. Дъждовните градини са площи в жилищните квартали, засадени с треви и храсти, способни да съществуват в замърсена среда. С тяхна помощ може да се пресъздаде изкуствено природния кръговрат на водата: дъждовете попиват в почвата – естествен филтър, който се пречиства от токсични вещества и попълват ресурса от подземни води.

Дъждовните градини могат да се намират на нивото на тротоара и да се явяват като продължение на бордюра. Могат да бъдат и по-ниски от нивото на тротоара. По-дълбоките се наричат дъждовни вани. По-долу е показан пример от нова улица в шведския град Малмьо. На него добре се вижда как работи системата. На всеки 20 метра са поставени подобни дъждовни вани. Те имат три отделения. В първото отделение се събира най-мръсната вода от пътя. Чрез решетката се филтрират най-големите боклуци като листа например, пясъкът също остава на дъното на резервоара. Вече пречистената вода попада в по-голямата зона с растения. В случай, че се препълни има отделение с обикновена решетка, от където излишната вода попада в градската канализация.

Всички подобни решения са принципно еднакви. За да се отправя водата в дъждовните градини, а не в канализацията, из целия град е изградена специална система от дренажи и канали, които направляват водата там, където е нужно. 

В случай, че водата превиши допустимите норми и почвата не успее да я поеме, във всички дъждовни градини са поставени приспособления за отвеждане на излишната вода. Обикновено се намират на 5 см над почвата. Чрез тях излишната вода се оттича в канализацията.

Най-често дъждовните градини се поставят между пътя и тротоара и около жилищните сгради, за да поемат стичащата се от покривите вода. В Париж, в новите квартали, тази система се използва повсеместно.

Биотресавища. Съвсем доскоро, една напълно изравнена повърхност изглеждаше като идеалния топ градски пейзаж. Днес всичко стои по друг начин: на улиците и в дворовете в САЩ и в Европа се създават изкуствени релефи, които да направляват дъждовната вода в специално създадени биотресавища – малки блата, засадени с острица, тръстика и друга подобна растителност, която помага да се пречисти замърсената вода.

В заключение Дмитрий заявява, че се надява, че някой ден ще започнем да мислим за оттичането на водата и то компетентно. В допълнение, той препоръчва да посетим сайта на Nacto* за детайлна техническа информация по темата: Накратко за други възможни решения може да прочетете в неговия блог.

*Nacto (National Association of City Transportation Officials) – Национална асоциация на длъжностните лица в градския транспорт на САЩ

Това беше вторият проект, стигнал до финала на нашето предизвикателство за зелено възстановяване. Очаквай скоро следващите идеи, които се класираха успешно. Не забравяй да подпишеш нашата петиция за справедливо зелено възстановяване от кризата тук. 

Ако искаш да научиш повече за зеленото възстановяване и решенията, които предлагаме, прочети доклада ни „Завръщане в бъдещето – зелено възстановяване от кризата”.